„Пространствата на Абраксас“ – брутализъм и кинематография
Черпейки вдъхновение за своите мащабни постмодернистки проекти от творчеството на архитекти като Андреа Паладио и Клод Никола Леду, през 80-те години на миналия век световноизвестният каталунски архитект Рикардо Бофил създава във Франция жилищния комплекс „Les Espaces d’ Abraxas”, чийто стил е определян като „неокласически постмодернизъм“.
Наименованието „Les Espace d`Abraxas” може да се преведе като „Пространствата на Абраксас“. То е препратка към древното гностическо божество Абраксас, което символизира амбивалентността между доброто и злото, между две различни позиции. Вероятно Рикардо Бофил е търсил връзката между постмодерния архитектурен стил и тези на Древна Гърция и на Древен Рим.
След края на Втората световна война, Франция преживява бурно икономическо развитие и бърза урбанизация. За да се справи с все по-нарастващото население на Париж, правителството насочва усилията си към създаването на пет нови града около Париж с необходимите инфраструктура, работни места и услуги. Проектът на Рикардо Бофил се осъществява именно в един от тези градове – Марн-ла-Вале като част от цялостната жилищна политика на френското правителство.
Комплексът е проектиран като „обитаем паметник“. Изграден е от железобетонни панели, направени чрез смесването на камък, пясък, оксиди и сив и бял цимент, като целта е била да се постигне една полихромна визия. Самите панели не са еднакви, а всеки от тях има своята индивидуална форма, което позволява съчетаването им така, че да няма видими връзки.
Огромният комплекс, включващ 591 апартамента, се състои от три основни части: „Двореца“, „Театъра“ и „Арката“. Най-голямата от тях е 18-етажната жилищна част („Дворецът“), в която са и огромната част от апартаментите – 441. Някои от тях са двуетажни, други са от двустайни до петстайни. Етажите са свързани помежду си чрез три асансьора. „Театърът“, който е препратка към римския амфитеатър, представлява 10-етажен полукръг, който разполага с 130 жилища. Най-малката сграда „Арката“ е разположена между „Двореца“ и „Театъра“ и в нея има 20 жилища.
Въпреки че сградите в „Les Espace d`Abraxas” са изградени от изключително устойчив на атмосферните условия железобетон, с времето условията на живот там значително се влошават и то до такава степен, че се обсъжда разрушаването на „обитаемия паметник“. Все пак през 2018 г. общинските власти обявяват, че ще има реновиране на комплекса, което ще се наблюдава лично от Бофил. А какво ще се случи с архитектурната забележителност след смъртта на големия испански архитект през 2022 г. предстои да видим.
Строителството на комплекса завършва през 1982 г. Преди обаче то да започне Рикардо Бофил настоява: „За развитието на жилищното строителство е необходим монументален проект, който би имал символичен характер и би станал важна отправна точка за бъдещи проекти от подобен род“.
От момента на създаването си постмодернисткият проект на Бофил e магнит за киноиндустрията като там са снимани филми от „Бразилия“ на Тери Гилиъм до „Игрите на глада“. На мястото са снимани и множество музикални клипове.
