Приказните глинени герои на Изабел Немечек
Всеки, който види произведенията на Изабел Немечек едва ли би повярвал, че тези изящни и разказващи свои истории фигурки са направени от самоук творец. Макар и дълги години да не се занимава професионално с изкуство, Изабел е свързана с него още от дете.
Като малка тя много обича да рисува, да прави разни неща с ръцете си. „Глината открих в училище – купувахме топки от пазара и моделирахме. Правех малки фигурки и мъниста за гердани. Още ги пазя. Тогава се запалих по глината и я усетих много близка. Изборът на този материал е по-скоро интуитивен, не съм го обмисляла или планирала“, разказва майсторката на керамиката.
Преди да се отдаде на голямата си страст, а именно създаването на приказни керамични герои, Изабел Немечек работи като строителен инженер, а след това и дълги години като архитект.
Инженерството й дава „дисциплина, организираност на мисленето, разширяване на хоризонта на уменията“.
Немечек вярва, че всичко научено рано или късно е полезно, което в нейния професионален и творчески път се оказва точно така.
Въпреки, че за дълъг период от време животът на Изабел се движи в други посоки, искрата на творческия дух в нея не само, че не успява да угасне, но лумва отново, когато спонтанно Изабел отново се захваща да моделира малки неща за себе си. И постепенно си спомня радостта от работата с глината.
Майсторката на керамиката не скрива своята любов към земния материал: „Глината е мека, пластична и ми дава огромна свобода. Глината е земя и при допира с нея се чувствам най-в настоящето, най-себе си, буквално „сваля“ енергията към земята. Харесва ми, че могат да се създават обемни обекти, а възможностите за оцветяване и декориране на повърхността са безкрайни“.
Безкрайно мили и нежни са и героите на Изабел Немечек, която рядко повтаря един път изработени творби. Обикновено тя създава фигурки на хора и животни, всяка от тях готова да ни разкаже своята история и както да провокира у нас някаква емоция, така и да ни вдъхнови да мечтаем, да открием отново детското, невинното, спонтанното и доброто в себе си.
На самата Изабел почти никога не й липсва вдъхновение, тъй като именно творчеството е това, което я зарежда и й дава енергия. А за вдъхновението тя споделя: „То е подаръкът, който получавам от Вселената, а аз го предавам нататък“.
Ако искате да се потопите още по-дълбоко в приказния свят на Изабел Немечек, можете да го направите тук.
Вижте още
Валерий Пощаров: „Аз не заснемам хората, а им се покланям“ – Част 1
Странно, но не бях попадала на фотографските творби на
