В свят, в който нуждите на възрастните хора и трудностите, с които се сблъскват се забравят или игнорират, един мъж избира да се погрижи качествено за своите родители, вкл. и от гледна точка на архитектурната среда, в която живеят. За тях той си представи дом, където те биха могли да живеят комфортно, достойно и в хармония с природата. И така се ражда „Къщата с колонадата“.
Разположена в гъсто населен урбанизиран район на провинция Типаса, Алжир, само на 50 км западно от столицата на африканската страна, тази едноетажна постройка с площ от 77 м² е повече от къща – това е сърдечен жест, превърнат в архитектура.
Построена под сянката на величествен пекан (вид дърво), къщата е с директен излаз към семейната градина. което позволява плавно преминаване между вътрешното и външното пространство. Покрита тераса с колони създава приятно преходно пространство, където човек може да се наслаждава на природата през различните сезони.
Макар и да предпазва къщата от климатичните условия, тази тераса с колонада се явява като истинското живо пространство на дома, като там се приемат гости, организират се хранения, осигуряват се възможности за отдих и за защитено движение на открито.
Домът е проектиран специално за хора с намалена мобилност, като целта му е да върне възрастните родители обратно в центъра на семейния и обществения живот. Архитектурният проект е тих бунт срещу изолацията, като са взети предвид всички болезнени уроци, научени от периода на ковид пандемията. Грижа, контекст и култура стоят в основата на дизайна на дома.
Фасадата на къщата е проектирана така, че да осигурява директен физически и визуален контакт с външния свят, като същевременно зачита неприкосновеността на личния живот на обитателите ѝ. Това е постигнато чрез използването на хоризонтални и вертикални отвори, създаващи усещането за къща, която е едновременно затворена и отворена. Отворите са разположени така, че човек да се наслаждава на гледка към градината, особено когато стои прав или е седнал.
Дървените капаци на отворите предпазват пространствата на къщата от нежелана слънчева светлина. Посещавана от членове на семейството, деца и внуци, тя е отворена и приветлива по всяко време, като същевременно гарантира неприкосновеността на личния живот на обитателите си и дава възможност за необходимото уединение на възрастните хора.
Всички пространства в този алжирски дом са проектирани да отговарят на стандартите и изискванията за достъпност за хора с ограничена подвижност. В допълнение, обзавеждането е семпло и топло, като повечето мебели и дърводелските изделия са изработени в околността от местни занаятчии.