Пигмалионизъм е състоянието на влюбване и сексуално привличане най-вече към статуя, но може и към картина или друг неодушевен предмет. Обикновено този предмет е създаден от самия човек, който се е влюбил в него.
Най-ранната употреба на термина е открита в работите на английския писател, сексолог и интелектуалец Хавелок Елис (1859-1939).
Терминът идва от името на древногръцкия скулптор Пигмалион, познат от поемата на Овидий „Метаморфози, Х“. Пигмалион се влюбва в статуята на жена, която той извайва. Кръщава я Галатея (всъщност името й за първи път се появява в пиесата на Жан-Жак Русо „Пигмалион“), започва да й поднася подаръци и да се моли на Венера да я съживи. Богинята се смилява над него и статуята оживява.
В днешно време не се съобщава за оживели статуи, въпреки многото любов, с която биват обсипвани.