Хамид Сардар Афкхами дукхи Монголия фотография

09/02/2023

Дукхите – „изгубеното“ племе в Монголия

В един все по-глобализиращ се свят, където вековни традиции се огъват под натиска на модернизацията, вече почти не съществуват „изгубени“ племена. Повечето от тях са се поддали на изкушението и удобството на уседналия начин на живот, оставяйки в миналото културните и религиозни практики на своите предци.

Но има и редки изключения. Едно от тях са дукхите – тувинско-тюркски етнос, населяващ границата между Монголия и Русия, който се занимава с отглеждане на северни елени. Но връзката им с животните отива далеч отвъд елените, тъй като те вярват, че тя е духовна.

Фотографът Хамид Сардар Афками пътува до най-северния район на Монголия, Хьовсгьол, за да заснеме последните оставащи дукхи, а те са няколкостотин души от общо 44 семейства.

Децата в племето са отглеждани заобиколени от северни елени и още от малки те развиват силна привързаност към тях. Дукхите обикновено не ядат месото на северните елени. Това се случва само когато елените вече не могат да им помагат в ловуването или пътуването.

За съжаление, както броят на дукхите, така и този на елените непрекъснато се свива. Но в това отдалечено кътче на света няма програми, които да се погрижат за спасяването от изчезване нито на хората, нито на животните.

Дукхите преживяват най-вече от туристи, които или искат да яздят опитомените елени, или си купуват изделия, изработени от местното население. А иначе основният поминък на дукхите е ловът. Това занимание също е голямо предизвикателство в монголската тайга, в която човек трудно се ориентира и в която зимите са изключително сурови. Но дукхите и досега правят това, което са правили стотици години в рамките на руската, китайската и монголската държави.

Другото наименование на дукхите е цаатан, което буквално означава „пастир на елени“. Дукхите виждат себе си не като притежаващи, а като споделящи земята и пейзажа с другите живи същества там, което вероятно обяснява защо връзката им с животните е толкова силна. Освен елени дукхите опитомяват и вълци, ловят с орли. Ловът с орли също е отколешна традиция и овладелите занаята са на особена почит.

Впечатляващото при дукхите е, че в ерата на глобализацията са успели да устоят на всепоглъщащото влияние на външния свят. И може би това отново се дължи на специалната връзка, която са изградили с природата и животните.