параклис в Моравия

Безвременният параклис в сърцето на Моравия

Параклисът „Дева Мария на скръбта“ не е просто място за поклонение, а скулптурно произведение, дълбоко вкоренено в историята, и в същото време изключително съвременно. Построяването на религиозния обект отнема цели дванадесет години, като заслуга за появата му имат упоритостта на пастора и неговите енориаши.

© Ондржей Боушка

Параклисът въплъщава общностния копнеж за свещено пространство, оформено от човешките ръка и дух.

our-lady-of-sorrows-chapel-rcnksk_4
© Ондржей Боушка
our-lady-of-sorrows-chapel-rcnksk_8
© Ондржей Боушка

Религиозният обект е кацнал на хълмче в Моравия, което отдавна определя силуета на село Несвачилка, Чехия, отстоящо на около 25 км. югоизточно от Бърно. Той е проектиран от чешкото архитектурно студио „RCNKSK”.

© Ондржей Боушка

Основата, изградена от грубо издялани камъни, служи едновременно като фундамент и метафора – тя символизира човешкото несъвършенство и издръжливост. От тази основа седем дървени греди  се издигат към небето, напомняйки за седемте болки на Дева Мария. Тези елементи, също като основата са не само структурни, но и дълбоко символични. Те оформят параклиса както във физически, така и в метафизичен аспект.

our-lady-of-sorrows-chapel-rcnksk_9
© Ондржей Боушка
our-lady-of-sorrows-chapel-rcnksk_20
© Ондржей Боушка

Взаимодействието на камъка, дървото и светлината превръща пространството в съзерцателно място, в което присъствието на вярата не е наложено, а внушено чрез използваните материали и взаимодействието на обекта с природната среда.

© Ондржей Боушка

Методологията на строителство на параклиса съчетава традиция и иновация. Вдъхновена от средновековното майсторство, но оформена с помощта на съвременните технологии, дървената рамка, съставена от хиляда индивидуално фрезовани компонента, е сглобена, използвайки древни методи.

© Ондржей Боушка
© Ондржей Боушка

Подът от трамбована пръст и стените от ломен камък заземяват структурата сред простора на заобикалящата я среда, докато извисяващите се греди и деликатната решетка, наподобяваща завеса, позволяват на променящата се слънчева светлина да оживи вътрешността на пространството.

© Ондржей Боушка

 Резултатът е архитектурно изживяване, което е едновременно интимно и трансцедентално.

© Ондржей Боушка
© Ондржей Боушка

Приближавайки се към параклиса, посетителите минават по алея от ябълкови дървета и Кръстен път, създаващ праг между временното и свещеното.

© Ондржей Боушка

Овощната градина зад параклиса го свързва допълнително с околния пейзаж, засилвайки ролята му на място за поклонничество и размисъл.