Параклисът „Дева Мария на скръбта“ не е просто място за поклонение, а скулптурно произведение, дълбоко вкоренено в историята, и в същото време изключително съвременно. Построяването на религиозния обект отнема цели дванадесет години, като заслуга за появата му имат упоритостта на пастора и неговите енориаши.
Религиозният обект е кацнал на хълмче в Моравия, което отдавна определя силуета на село Несвачилка, Чехия, отстоящо на около 25 км. югоизточно от Бърно. Той е проектиран от чешкото архитектурно студио „RCNKSK”.
Основата, изградена от грубо издялани камъни, служи едновременно като фундамент и метафора – тя символизира човешкото несъвършенство и издръжливост. От тази основа седем дървени греди се издигат към небето, напомняйки за седемте болки на Дева Мария. Тези елементи, също като основата са не само структурни, но и дълбоко символични. Те оформят параклиса както във физически, така и в метафизичен аспект.
Взаимодействието на камъка, дървото и светлината превръща пространството в съзерцателно място, в което присъствието на вярата не е наложено, а внушено чрез използваните материали и взаимодействието на обекта с природната среда.
Методологията на строителство на параклиса съчетава традиция и иновация. Вдъхновена от средновековното майсторство, но оформена с помощта на съвременните технологии, дървената рамка, съставена от хиляда индивидуално фрезовани компонента, е сглобена, използвайки древни методи.
Подът от трамбована пръст и стените от ломен камък заземяват структурата сред простора на заобикалящата я среда, докато извисяващите се греди и деликатната решетка, наподобяваща завеса, позволяват на променящата се слънчева светлина да оживи вътрешността на пространството.