Армията на „Теракотените дъщери“
Серията скулптури „Теракотените дъщери“ е дело на французойката Прюн Нури. Тя е съвременен мултидисциплинарен творец, който използва фотография, видео и пърформанс за създаването на своите произведения. Специализирала е скулптура. Днес ще ви разкажем именно за един от нейните скулптурни проекти, който има и силен социален елемент. „Теракотените дъщери“ са посветени на изгубените дъщери на Китай, т.е. на милионите момичета, които така и никога не се появяват на света заради полова дискриминация.
Когато Нури решава да започне проекта, й бил нужен лесно разпознаваем символ. Някак естествено изборът паднал върху едно от националните богатства на Китай – Теракотената армия (състояща се от над 8 000 теракотени статуи на китайски войни и техните коне в естествен размер), открита през 1974 г. Прюн прави скулптурите от същия вид местна глина и използвайки същата техника като тази на оригиналната Теракотена армия.
Както воините в армията, така и всяка от женските фигури на Прюн е уникална. Разликата е, че армията изобразява въоръжени с мечове и доспехи мъже, докато няколкостотинте фигури на Нури са образи на ученички. Французойката кръщава проекта „Теракотените дъщери“ като споделя, че произведението й засяга проблема с човешкия подбор и „мита за идеалното детенце, което човек можеше да има, ако съществуваше възможност отрано да се програмират неговите външност и поведение“.
„Теракотените дъщери“ са продължение на предишен проект на Нури, за който тя пътува до Индия, където изучава проблема с дисбаланса между половете. Въпреки опитите на държавата да намали нарастващата пропаст между броя жени и мъже в страната, статистиката показва, че ефективността на различни мерки, като например забраната на употребата на ултразвук за откриване на пола на ембриона, клони към нулата.
В Китай съотношението между половете е 100 момичета на 118 момчета като това се дължи най-вече на политиката „Едно семейство – едно дете“, която ограничаваше броя деца в семейството и провокираше огромен брой аборти, доброволни или насилствени, особено когато се установи, че бебето е момиче.
В подготвителния етап на проекта, Прюн Нури се консултира с преподаватели в университета в Сиан, след което създава осем статуи в естествен размер. За модели тя използва момичета сирачета. След като статуите са завършени, французойката се обръща за помощ към местни майстори, специализирани в създаването на реплики на теракотените войници. В резултата на сътрудничеството с тях, се появяват още 108 статуи, всяка от тях уникална.
Армията на дъщерите, заедно с бронзовите прототипи, гипсовите отливки, видео и фотографии от проекта Нури излага в галерия в Шанхай. Освен, че проектът се оказва един от важните в кариерата на французойката, той й дава възможност и да помогне на сирачетата, позирали за създаването на скулптурите. С подкрепата на фондация тя събира пари, за да осигури образованието на тези момичета.
След обиколка на света, армията на „Теракотените дъщери“ се завръща в Китай през 2015 г., за да бъде заровена на място, което ще остане тайно до 2030 г., когато тя ще бъде изкопана и така ще се създаде едно „съвременно място на археологични разкопки“. Годината не е избрана случайно. Според социолозите през 2030 г. дисбалансът между мъже и жени ще достигне връхната си точка.
А до 2030 г. осемте оригинални статуи ще обикалят света и ще разпространяват информация за проекта, чрез участията си в различни изложби.
