Антанас Суткус – човекът, който снима душата на Литва
„За мен беше важно фотографията да може да функционира като литература. Не е случайно, че първите ми учители бяха писатели: Камю, Кафка, Жан-Пол Сартр, Уилям Фокнър, Габриел Маркес…“, споделя литовският майстор на фотографията Антанас Суткус, чиито снимки, ако можеха да говорят, щяха да шепнат истории – тихи, човешки, понякога тъжни, но винаги истински.
Роден през 1939 г. в малко селце в Литва, Суткус е един от основателите на т.нар. Литовска школа по фотография, известна със своя хуманистичен подход и дълбока емпатия към обикновения човек. Класикът на литовската фотография губи рано родителите си и прекарва детството си на село, при баба си и дядо си.
„Живеехме в крайна бедност, а аз също страдах от туберкулоза. Мисля, че се заразих от учител, чиито книги вземах назаем. Като ученик бях запален читател, получавах и молех за книги от всеки, който имаше“, спомня си фотографът. Всъщност никой в семейството му не се занимава със снимане. Дори списанието „Съветско фото“ е рядкост в селото им. Самият Антанас няма обяснение как или защо, след като работи едно лято като тракторист, дава всичките си спестени пари за фотоапарат, вместо за велосипеда, за който е мечтал.
„Фотографията беше истинско чудо за мен: слагаш бяла хартия в проявителя и виждаш как лицето на човек става все по-ярко. Първите ми снимки изобразяваха торфени блата и, разбира се, семейство и приятели. Запазени са само няколко от тези кадри. Преместих се във Вилнюс, постъпих в университет и братовчед ми изработи „ракети“ от моите негативи“, разказва Суткус.
Творчеството на литовския фотограф се отличава с това, че не търси герои, а хора – деца, възрастни, работници, влюбени двойки, минувачи. Той снима ежедневието, но го прави така, че всяка снимка изглежда като кадър от филм, в който главният герой е човешката душа.
В епохата на съветска пропаганда, когато всичко трябва да изглежда „идеално“, Суткус избира да покаже истинското лице на Литва – с тъгата, радостта и малките бунтове на личността.
Една от най-известните му серии – „Хората на Литва“ – е дългогодишен проект, започнат през 1976 г., който документира живота в страната във времето на Съветския съюз. Неговата фотография е като визуална поезия, в която всяка бръчка, поглед или движение носи значение.
„Съдя за една снимка по това, доколко тя прониква в душата на човек – винаги съм се опитвал да извлека най-доброто. Просто трябва да обичаш хората“, споделя Суткус.
Фотографът е носител на множество награди, включително Националната награда за култура и изкуство на Литва и Орденът на Великия княз Гедимин. Но най-голямата му награда е това, че снимките му продължават да говорят – за свободата, която живее в обикновените хора, дори когато всичко около тях е несвободно.
Вижте още
Оливър Мейхол: „Естетиката? Черно, бяло, сюрреалистично!“
„Фотографията е най-голямото удоволствие в живота ми.
Големите майстори на фотографията: Тони Шнайдерс – специалното във всекидневния живот
„Проста, ясна и истинна – добрата фотография е вечна“
Джан Паоло Барбиери: в търсене на красотата чрез фотографията
Киното е ключов фактор в творчеството на легендарния и
