„Адам преди грехопадението“ – една фикция толкова близо до реалността
„Човекът е най-развратното, впиянченото, егоистично, окаяно, кръвожадно от всички същества.“
Джон Хауърд Мур
Една нощ полска изследователска лаборатория е разбита и потрошена. Няколко дни по-късно с Пол, бивш агент на ЦРУ, който сега работи като доктор, се свързва някогашният му шеф и го моли да проучи случая. Пол от своя страна търси помощ от бившата си колежка Кeри, която също е напуснала ЦРУ, и с която има сложни взаимоотношения. Двамата доста бързо се изправят пред огромна конспирация, която заплашва човечеството. Те тръгват по следите на „Новите хищници“- движение, което не търси да атакува човешката дейност, а направо човешкия вид, като унищожи част от него, за да запази ресурсите, които земята му осигурява. В търсене на престъпниците, Пол и Кeри ще преминат през няколко континента – Европа, Африка, Северна Америка, за да стигнат до Рио, в сърцето на фавелите, разположени по стръмните склонове на Корковадо.
Това е в основни линии сюжетът на романа „Адам преди грехопадението“ (изд. „Колибри“) на френския лекар, общественик, дипломат, преподавател по политически науки и писател Жан-Кристоф Рюфен.
Книгата е определена в жанра трилър и би могла да бъде един наистина интересен екологичен трилър. За съжаление авторът не е успял да развие достатъчно образите на героите, нито пък да избяга от предвидимостта и от направо наивното развитие на събитията в романа. Но най-вероятно това не е била и целта му. Защото въпреки наивността, клишираните герои и сравнително слабия сюжет, романът си заслужава да бъде прочетен, тъй като засяга изключително интересни теми и повдига важни въпроси, свързани с пренаселеността на земята и влиянието на този факт върху природния свят, с проблема с глада (съвсем наскоро Намибия оповести, че правителството е одобрило отстрелването на стотици слонове, зебри, антилопи, хипопотами, импали и гнута, за да се справи с глада на населението, предизвикан от засушаването), с развитието на радикалната екология. Екологичните терористи вярват, че хората нямат повече права от другите същества, че те извършват отвратителни престъпления спрямо животните и растенията и следователно да бъдат убити „не е престъпление, а законен акт“. За тях не са важни расата, мнението или вярата на хората, а простият факт, че са много, че светът е „пожелал да намали смъртността без да засяга плодовитостта“, че цивилизацията се е превърнала в „гигантска машина, произвеждаща бедност, злочестина, разруха“.
Всекидневно слушаме за проблемите с климата и за влиянието на човешката дейност върху околната среда. Някои смятат всичко това за врели-некипели, други слушат за тези проблеми с болка и тъга, а има и такива, които се радикализират. В своя приключенски роман с елементи на трилър Рюфен запознава читателя отблизо с философията, изповядвана от радикалните еколози, както и с опасностите, пред които може изведнъж да се озове човечеството, когато тя се обвърже с медицината. За да постигне това той се позовава на множество философски трудове и книги, свързани със защитата на природния свят и с радикалната екология.
Темите за глобалните кризи, за свръхнаселеността (само за 100 години населението на земята е нараснало четири пъти – от 2 милиарда на 8 милиарда) и голямата несправедливост силно вълнуват френския писател като в книгата си той ги засяга безпристрастно и без нравоучителен патос. Накъде върви човечеството, пожелало да намали смъртността, без да засяга плодовитостта? Какво може да се направи за огромните маси от хора, особено в най-онеправданите райони на света? Може ли човешкият вид да се сдобри с природата и ако да, как? Неизбежна ли е драмата на човечеството? Това са част от въпросите, които повдига Жан-Кристоф Рюфен в романа си и на които рано или късно хората ще трябва да потърсят отговор.
Жан-Кристоф Рюфен е роден в Бурж, Франция, през 1952 г. Завършва медицина и политология. Медицинската му кариера е свързана с доброволчество в Тунис, последвано от множество хуманитарни мисии в Източна Африка и Латинска Америка. Рюфен е президент на международната организация „Действие срещу глада“ (Action Against Hunger). Той е сред основателите на „Лекари без граници“ и е член на Френската академия. Жан-Кристоф Рюфен има и богата дипломатическа кариера – той е културно аташе в Бразилия, посланик в Сенегал и Гамбия, както и ръководител на хуманитарна мисия в Босна и Херцеговина. На български освен „Адам преди грехопадението“ е преведен и романът му „Чекпойнт“, разказващ за драматичните преживявания на група хуманитарни работници.
