Kugelhaus – първата сферична сграда в света
През 1928 г. в Дрезден се появява една нова сграда с футуристичен и необичаен вид. Това е Kugelhaus или „сферичната сграда“. На нея са изписани фирмите, които са я подкрепили, а сред тях е изписано и името “Bulgaria”. Но каква е историята на Kugelhaus?
След края на Първата световна война през 1919 г. в Германия има бум на строителството. Строят се както големи жилищни сгради, така и културни забележителности. Архитекти и строители са вдъхновени от свободата пред полета на мисълта и от възможностите на техниката. Създадено е прочутото училище Баухаус, което оказва влияние върху визията на различни строителни обекти. Дрезден не е изключение. Там през 1930 г. е открит Музеят на хигиената, една от новите модернистични сгради в германския град. Две години по-рано в града е изградена Kugelhaus, първата сферична сграда в света, имаща изключително футуристичен за времето си вид. Тя е построена за осем седмици в рамките на годишното изложение на германската индустрия „Техническият град“, което се провежда в Дрезден всяка година в периода 1922-1929 г.
Kugelhaus е проектирана от мюнхенския архитект Петер Биркенхолц (1876-1961) като идеята е била сградата да отбелязва 100-годишнината от създаването на Дрезденското техническо училище, както и да осигури на града забележителност, конкурираща се с Виенското колело и радио кулата в Берлин. В същото време сферичната сграда представлява нов поглед върху осигуряването на светлина и пространство в домовете – въпрос, който по това време е особено актуален в Германия. В допълнение, тя дава възможност за намаляване на площта, която заема една сграда и освобождаването на тази площ за транспортния трафик в града. Или както казва директорът на изложението целта на сферичната сграда е да илюстрира „как днешните технологии се намесват в живот на хората и как те могат да бъдат полезни стига човек да ги използва правилно“.
Основата на Kugelhaus е от бетон, а носещата конструкция – от стомана с тегло 280 тона. Отвън сградата е „облечена“ с алуминиево покритие и 150 прозореца. Височината й е малко под 30 метра, а диаметърът в най-широката й част е 24 метра. Пететажната сграда разполага с асансьор и вътрешно, подобно на атриум пространство. Вътрешното подово пространство е едва 100 кв. м. (като то обхваща общо петте етажа на сградата).
Единственият етаж, на който подът е непрекъснат, е последният. На него е имало кафе-ресторант, предлагащ панорамна гледка към града. Останалите етажи са били използвани като изложбени пространства, а фасадата – като рекламно табло на кафе-ресторанта и на фирмите, участвали в изграждането на сградата. Именно тук стои и надписът „Bulgaria”. За съжаление не знаем дали и как този надпис е свързан със страната ни.
Въпреки че е имало идея Kugelhaus да е пример за нов вид жилищна сграда, в която да се пести пространство, тя все пак не може да бъде определена като успешна. В най-широката й част диаметърът е 24 метра, а вътрешното подово пространство е едва 100 кв. м. (като то обхваща общо петте етажа на сградата). Все пак, заради новаторския си и атрактивен вид сградата не е премахната след края на изложението. Разрушена е 10 години по-късно, през 1938 г., от нацистката власт, която считала сградата за „не-германска“. Всъщност цяло чудо е, че оцелява пет години под нацистката власт като се има предвид, че радикалната й форма е повлияна от модернизма и от руската конструктивистка естетика от това време, която се характеризира с употребата на различни геометрични форми в сградите.
Сферата остава мощен символ в Германия по време на Студената война. В края на 60-те години въртящият се ресторант на върха на телевизионната кула в Източен Берлин е видима отвсякъде. В западната част пък са заплашително стоящите куполите на американската подслушвателна станция.
Вижте още
Големите майстори на фотографията: Тони Шнайдерс – специалното във всекидневния живот
„Проста, ясна и истинна – добрата фотография е вечна“
Предизвикателната арт фотография на Армин Морбах
Армин Морбах е фотограф, творец, фризьор и главен редак
