Сьодзи Уеда: Игривост сред пясъчните дюни на Тотори
Сьодзи Уеда (1913-2000) е японски фотограф от префектура Тотори, известен със своите отличителни, подобни на съновидения чернобели образи на фигури на фона на пясъчните дюни на Тотори. Пустият пейзаж на дюните придава особен сюрреализъм на фигурите, появили са на неговия фон сякаш от нищото.
Уеда е роден в пристанищния град Сакайминато на западния бряг на Японско море в семейството на търговец. Като тийнейджър проявява интерес към рисуването, но след като баща му му подарява фотоапарат, се насочва към фотографията. Присъединява се към местен фото клуб, където научава за арт фотографията. След това започва да се увлича по фотографията на европейските авангардисти като Ман Рей, Андре Кертес и др.
Развивайки свой собствен стил, Сьодзи Уеда залага на експериментаторския дух, играта с перспективата и с кадрирането. По-късно във фотографската терминология е въведено понятието „уеда-чо“, описващо неговия мистериозно-атмосферен стил.
През 1932 г. Уеда отваря свое собствено студио за портретна фотография, но с времето усеща, че това не му е достатъчно и има нужда да създава арт снимки. Започва редовно да участва във фото конкурси. Заедно с други фотографи създава групата „Чугоку“ за модернистка фотография.
Снимката на Сьодзи Уеда от 1939 г. „Четири момичета, четири позиции“ е повратна точка в творчеството му, тъй като бележи началото на неговите „нагласени“ снимки.
По време на Втората световна война Уеда е принуден да спре заниманието си. Първите фотографии от сюрреалистичната му серия „Пясъчни дюни“ са публикувани през 1949 г., но не получават желания отзвук, поради властващия в този момент социален реализъм. В следвоенна Япония, това е една от водещите тенденции във фотографията и пълната липса на интерес на Уеда към тази тенденция му носи не една критика от колеги фотографи.
Едва през 1971 г., след публикуването на фотоалбума „Деца на цялата година“, който майсторски балансира социалния реализъм и игривостта на застопорените фигури, творчеството на Уеда получава високо признание.
От 70-те години нататък фотографиите на японския майстор печелят международни популярност и признание. През 1975 г. Уеда приема позицията на преподавател по фотография в университета във Фукуока. Той преподава там до 1994 г.
Една година по-късно, през 1995 г., е открит и Музеят на фотографията „Сьодзи Уеда“, посветен на творчеството на големия японски фотограф.
През 1996 г. става Кавалер на Ордена за изкуство и литература – едно висше отличие, дадено му от френското правителство.
През целия си живот Сьодзи Уеда остава дълбоко свързан с родния си град Сакаиминато.