„Само ние двамата“: когато приказката се превърне в кошмар

С използването на ретроспектива, филмът на Донзели парче по парче оформя пъзела на един кошмарен семеен живот. Живот, започнал с магнетизъм, любопитство и загриженост, които пред очите на главната героиня и на зрителя постепенно разкриват своята тъмна обратна страна: плашещо поведение, маниакално обсебване и потребност от парализиращ контрол. Режисьорката представя отношението на власт в сърцето на една двойка, като разказва историята от гледната точка на жертвата: съпругата. Концентрирайки се върху погледите, лицето и жестовете на Бланш, филмът разкрива пред зрителя всяко неудобство, изпитано от героинята, всяка искра на съмнение, проблеснала у нея, по време на развиването на връзката, осъзнаването, че е попаднала в капан, социалната изолация, на която е подложена, чувствата на срам, вина, страх и отчаяние, която я обхващат, осъзнаването на тежестта на ситуацията.  „За мен е важно действително да влезем в съзнанието на жертвата, която в случая е жена … да разберем това фрагментиране на разума, на съзнанието, което се разпада от малките токсични атаки, на които е подложена от своя съпруг-насилник“, споделя Донзели. А съпругът е интелигентен, привлекателен, работещ мъж, на когото обаче му липсва увереност в себе си и който непрекъснато има нужда да си доказва, че е „мъж“, преминавайки през различните клишета като „аз съм мъж“, „мога да викам“, „мога да забранявам“, „мога да удрям“ и т.н.