„Сага за Форсайтови“ – личната история на Джон Голсуърти
Романът „Сага за Форсайтови“на писателя и драматург Джон Голсуърти е признат за най-доброто произведение на английската драматургия от 20-ти век, а самият той в края на живота си е удостоен с Нобеловата награда за литература.
Кое е това, което помага на писателя да създаде един такъв „жив“ роман? Всъщност отговорът е прост: английският писател описва в него собствената си любовна история. С прототипа на Айрийн Форсайт, Ейда Немезис Пиърсън Купър, той се запознава след като тя се жени за братовчед му Артър Голсуърти („Сомс Форсайт“ в романа). Както може да се досети човек, бракът на Ейда и Артър е нещастен, както и целият живот на момичето дотогава. Собствената й майка изобщо не иска тя да се ражда и когато тя все пак се появява на бял свят, майката й „подарява“ името Ейда Немезида („Немезида“ – богинята на възмездието). Ейда не познава истинския си баща. Когато е на 2 години, семейството е взето под крилото на лекар, който осиновява нея и брат й, а след смъртта си оставя и на двамата наследство, което е пропиляно само за две години в непрекъснати пътувания. Но тези пътувания не били развлекателен туризъм. Всъщност майката на Ейда искала да я омъжи и обикаляла градовете в търсене на подходящ съпруг. Най-накрая го намерила в лицето на братовчеда Артър…а и парите от наследството приключвали. Очаквано сключеният по спешност и по сметка брак се оказал нещастен. Но покрай него Ейда се запознала със своята голяма любов – писателят Джон Голсуърти, който по това време още нищо не бил написал. Счита се, че именно Ейда го подтиква да започне да пише, смятайки че той има дарба. По това време Джон още не знаел с какво иска да се занимава, но знаел, че не иска да е скучно. А това, към което го насочвали родителите му – медицина и право – определено намирал за скучно.
За разлика от Ейда, Джон Голсуърти отраства в заможно семейство, в което се радва на любвеобилното и добро отношение на роднините си. А с Ейда, той прекрачва общоприетите норми, които не приемали съвместното съжителство на омъжена жена с по-млад мъж и то при наличието на жив съпруг. Впрочем всички тези семейни и партньорски взаимоотношения Голсуърти описва в своя блестящ роман, когато Джолион започва открито да живее с Айрин, за да получи развод от Соумс. В крайна сметка тя успява да получи развод. Почти веднага след това двамата с Джолион сключват брак, който продължава дълго и щастливо.
В живота обаче нещата не са се развили съвсем по същия начин. И въпреки че писателят остава до края на дните си със своята „Айрин“, животът им не е съвсем безоблачен. Неслучайно в романа Джолион има няколко деца (самият Голсуърти няма нито едно), а Айрин остава за него завинаги крехко същество, което трябва да утешава и на което трябва да помага. Ейда не приличала на крехката Айрин – тя била силна, здрава, увличала се по много спортове. А когато Джон започва да се увлича по младата танцьорка Маргарет Морис, Айрин мобилизира всичките си сили, за да прекрати увлечението му още в зародиш. И успява. Така двамата остават заедно до края на живота на писателя. Последната година той е толкова болен, че не успява да отиде в Швеция, за да му бъде връчена Нобеловата награда. Въпреки страданията си, той не унива и заявява, че ще е грях да се жалва след като в живота си е имал „пари, дом, пътешествия и Ейда“.
Джон Голсуърти умира на 31 януари 1933 г. в Лондон на 65 г. Ейда, която се занимава с редакторска дейност, композиране на музика и дори с писане, го надживява с 23 години. Романът продължава своя живот и след смъртта на създателя си като части от него или цялата сага са адаптирани за радиото, телевизията и киното.
Вижте още
Уинстън Чърчил: картините на един министър-председател
„Щастливи са художниците, защото те няма да бъдат само
„Адам преди грехопадението“ – една фикция толкова близо до реалността
„Човекът е най-развратното, впиянченото, егоистично, о
Оливър Мейхол: „Естетиката? Черно, бяло, сюрреалистично!“
„Фотографията е най-голямото удоволствие в живота ми.