„Опиянявайте се!“ – заветът на Шарл Бодлер

Прокълнат и неразбран, гениалният френски „поет на меланхолията“ Шарл Бодлер има огромно влияние не само върху френската, но и върху световната литература и поезия.

Изтънчен естет, Шарл Бодлер страда от детска травма, свързана със смъртта на баща му, от повторната женитба на майка си, от сложните си отношения със своята възлюбена, която боготвори. Въпреки своето страдание или именно поради него, Бодлер е от най-свободомислещите и напредничави хора за своето време, което е и причината той да бъде неразбран и отритнат от обществото. Свободата като „живот между рая и ада“ е нещо, което Бодлер изповядва и в живота, и в творчеството си, осъзнавайки, че пътят към Ада е постлан не само с добри намерения, но и със свободни пориви. Скитникът, живеещ сред глъчта на големия град, сблъсъкът на вечното и мимолетното, са едни от темите, вълнували особено силно поета.

Представяме ви неговото стихотворение-завет в проза „Опиянявайте се“ от сборника „Парижки картини/Малки поеми в проза“.

ОПИЯНЯВАЙТЕ СЕ

Бъдете винаги опиянени.

Това е всичко.

За да не усещате ужасяващото бреме на времето,

което наранява раменете ви и ви поваля на земята,

трябва да се опиянявате.

Но от какво?

От вино, поезия или добродетел –

без значение. Но се опиянявайте.

И ако понякога

на стъпалата на двореца,

на зелената трева в рова

или в потискащата самота на вашата стая

се събудите и опиянението се е стопило,

попитайте вятъра, вълната, звездата, птицата, часовника,

попитайте всичко, което бяга,

всичко, което стене,

всичко, което се люлее,

всичко, което пее,

всичко, което говори,

попитайте колко е часът;

и вятърът, вълната, звездата, птицата, часовникът ще ви отговорят:

„Време е да се опияните! За да не сте роби мъченици на Времето, опиянете се; опиянявайте се безспир! От вино, от поезия, от добродетел – без значение.