Люлката на Бруно – метафора на майчината любов
Люлката на Бруно на дизайнерката Федерика Сала е поклон към майчинството и радостта от него. Сала проектира люлката след раждането на сина си като съоръжението е един вид кинетична скулптура и израз на любовта на майката към детето й.
„Наскоро спрях да люлея Бруно в ръцете си, тъй като той натежа, но усещането беше прекрасно и исках някак да го запазя“, разказва Федерика Сала за създаването на люлката. „Трудно е да запазиш усещанията: за момента те изглеждат незабравими, но когато се струпат много други неща, те избледняват и не е лесно да ги почувстваш отново. Тази творба е за Бруно, но тя е най-вече един „запис“ на този момент, в който съм се чувствала силна жена, която е много близо до сина си, изключително жизнена, със сърце, което бие за тази сплотеност между майката и детето.“
В люлката детето сяда на седалка с формата на сърце, която е провесена от метална рамка, проектирана като женски образ. Когато детето се люлее, изглежда почти така, като че ли сърцето на майката бие с детето вътре в него. Така Люлката на Бруно се превръща в метафора на майчината любов.
Вижте още
Каменните кариери като сцени за култура
Сред планинския пейзаж на окръг Дзинюн, провинция Джъд
„Отворената ръка“: проектът-мечта на Льо Корбюзие
Паметникът „Отворената ръка“ е символична скулптура,
