„Отворената ръка“: проектът-мечта на Льо Корбюзие
Паметникът „Отворената ръка“ е символична скулптура, проектирана от легендарния швейцарско-френски архитект Льо Корбюзие. Тя се намира в правителствения комплекс в индийския град Чандигар, който е включен в Списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО и който също е дело на големия архитект.
Паметникът е една от емблемите на северния индийски град и символизира „ръката, която дава и ръката, която взема; мир, просперитет и единство на човечеството“. Проектиран е през 1964 г., но е изграден едва през 1985 г., цели 20 години след смъртта на Льо Корбюзие.
Идеята за такъв вид паметник за първи път се заражда в главата на швейцарския архитект през 1948 г. като резултат от размислите му върху наскоро приключилата Втора световна война и липсата на хармония между хората. Освен това ръката по принцип има важна роля в творчеството на Льо Корбюзие, който на 17 години за първи път взема тухла в ръка – жест, който през годините е последван от полагането на милиони тухли.
Швейцарецът обсъжда идеята за своя паметник още през 1951 г. с тогавашния министър-председател Джавахарлал Неру, споделяйки, че е обсебен идеята за „Отворената ръка“. Неру подкрепя плановете на Льо Корбюзие. Въпреки връзките си с индийските власти, обаче, архитектът не успява да осигури финансиране за своя „утопичен символ на мира и помирението“, който да бъде построен в духовно богатия, но материално беден отдалечен индийски район.
Льо Корбюзие апелира към тогавашния френски министър на културата Андре Малро проектът да се реализира под формата на подарък от Франция за Индия, моли свои приятели в Индия да финансират мечтания проект, който архитектът така и не успява да види реализиран.
Паметникът в Чандигар е висок 26 метра. Скулптурата, която се задвижва от вятъра и е като ветропоказател е изградена върху бетонна платформа и наподобява птица в полет. Височината на ветропоказателя, тежащ 50 тона, е 14 метра. Ръката, чиято повърхност е от полирана стомана, е поставена върху пилон и лесно се задвижва от вятъра.
Вижте още
Ева Хилд: „Винаги съм свързвала скулптурите си с тела и вътрешни пейзажи“
Ева Хилд е сред най-уважаваните съвременни шведски тво
