Максимално усилие, минимален резултат
Покрайнините на Лима и един полупустинен пейзаж. Насред него една дълга върволица от хора, които копаят в унисон пясъка. Една сюрреалистична и привличаща като магнит вниманието картина. Но за какво става дума?
„Когато вярата мести планини“ е мащабен пърформанс и емблематична творба на белгийския съвременен творец Франсис Алис, който от години живее и работи в Мексико. През 2000 г., в последните месеци от диктатурата на Алберто Фухимори, Франис посещава Лима. Това е време на силно напрежение, протести и усещане за безизходица. Атмосферата в перуанската столица оказва силно въздействие на белгиеца, който решава да я отрази чрез една „епична“ творба, която да отразява едновременно отчаянието и колективната енергия на обществото. Самият творец описва посланието на творбата като „максимално усилие, минимален резултат“.
Пърформансът се провежда през 2002 г. като част от Иберо-американското биенале в Лима. Същността на творбата е проста, почти абсурдна: 500 доброволци, основно студенти, се подреждат в една линия по протежението на основата на огромна дюна и с лопати се опитват да я изместват с няколко сантиметра. Те копаят в синхрон, придвижвайки се напред. След часове работа дюната действително се измества, но едва забележимо, по-точно с 10 см. Никой от участниците всъщност не може да разграничи факта, че дюната е изместена от оригиналното си място. Зад този минимален резултат стои огромен колективен труд и едно силно символично послание за парадокса на човешките усилия, едновременно безсмилени и изпълнени с дълбок смисъл. Заглавието на пърформанса „Когато вярата мести планини“ препраща към библейската идея за вярата, която „премества планини“, но тук тя се проявява в колективната воля, а не в чудо.
Много са посланията на това произведение: индивидуалната памет и колективната митология, силата на колективното действие, дори когато то изглежда безсмислено, силата на изкуството, което може да бъде едновременно утопично, критично и дълбоко човешко, парадоксът на живота: понякога правенето на много на много неща не води до никъде, а понякога не-правенето на нищо, води до промени.
Творбата на Франсис Алис е заснета на 16mm филм и често се представя като видеоинсталация. Тя остава една от най-обсъжданите акции в съвременното изкуство, защото съчетава политически контекст, поетично изразяване и критика на социалните структури. Много от участниците в проекта описват преживяването като трансформиращо, но не заради физическия резултат, а заради усещането за общност и действие.
Франсис Алис (р. 1950, Антверпен) работи в сферата на концептуалното, пефрормативното и инсталационното изкуство. В своите творби той често изследва политическото напрежение, колективното действие, градската среда. Много от проектите му се случват в места, разтърсвани от конфликт, нестабилност или социална криза. Алис работи в различни региони – Латинска Америка, Близкия изток, Европа – като наблюдава как политическите структури оформят ежедневието и често използва прости действия, за да подчертае сложни политически реалности.
Вижте още
Къде се намира първото 3d-принтирано училище?
Селцето Мхеза се намира в района Салима, на 100 км западн
Уличното изкуство, което спасява едно тайванско село от унищожение
Как да спасиш родния си дом и своята улица от унищожени
