Празни улици, изоставени сгради и пълно отсъствие на обичайните звуци и гласове на хората. Самота, тишина и усещане за надвиснала опасност. Това не е някакъв кошмарен сън или сцена от филм, а първото впечатление, ако човек посети изоставения град Халмер-Ю в Коми, Русия.
Името на града идва от езика на местното номадско население, ненците и означава „Реката в долината на смъртта“. Звучи страховито, а обяснението е, че някога там е имало място за погребение на мъртвите. За местното население Халмер-Ю било място, което почитали и от което се страхували.
Историята на града започва през 1942 г. когато там е открито находище на въглища. Откритието изисквало по-подробни проучвания и група хора останали край намиращата се там река, за да определят възможностите за добив. Намерените от изследователите суровини били с висока стойност и следователно било решено да се изгради минно селище, независимо от факта, че метеорологичните условия са изключително неблагоприятни.
До есента на 1943 г. селището вече наброявало около 250 души и разполагало с всички съоръжения и комуникации за живот и работа на хората.
След още 14 години добивът на въглища вървял с пълна сила. Това продължава до разпада на Съветския съюз и през 1993 г. мината е затворена като нерентабилно предприятие
Още през деветдесетте години броят на жителите на град Халмер-Ю е намалял почти наполовина. От 7 хил. души те стават 4. А когато възможностите за работа и препитание изчезват, изчезват и хората (последните от тях са насилствено изселени), които оставят зад гърба си един призрачен град.
От началото на 2000 г. изоставеният град се използва като военен полигон за въздушни бомбардировки.