Фаусто Мелоти: „Изкуството претворява реалността в символи“
Фаусто Мелоти (1901-1986) е италиански скулптор, художник, поет и теоретик, когото често свързват с такива титани на следвоенната епоха като Александър Калдер, Лусио Фонтана и Алберто Джакомети.
„Изкуството не изобразява, а претворява реалността в символи. Изкуството – това е пътешествие. Самотата и безпокойството на спомена…Художникът не знае втората дума в своя стих, не знае умира ли синевата или ще се възвиси. Изкуството се усмихва на тези, които се смеят над неоправданите неща.“, споделя италианецът.
Мелоти започва своята скулптурна практика, проявявайки особен интерес към формата, тежестта, баланса и движението. Този интерес е свързан с образованието му в областта на физиката, математиката и инженерните науки.
Фаусто Мелоти е роден в северния италиански град Роверето. Той първо учи физика и математика в Пиза, а след това завършва Политехническия институт в Милано, специалност електротехника. Паралелно със следването Мелоти учи пиано и скулптура. През 1928 г. постъпва в художествената академия “Брера”, където се запознава с Лусио Фонтана. Двамата остават приятели за цял живот.
Мелоти се присъединява към абстракционистите и през 30-те години на миналия век създава редица обемни геометрични скулптури, много от които вдъхновени от математическите принципи на музикалния контрапункт.
През 1943 г. студиото на италианеца е разрушено от бомбардировките над Милано. Мелоти започва да прави фигури като лепи теракотени скулптури, привнасяйки фигуративни елементи в тях. През 40-те години идва и времето на керамичните му творби, вдъхновени от метафизичните картини на Джорджо де Кирико. Мелоти съчетава дълбокото и причудливото, признавайки сладко-горчивите трагикомични аспекти на човешкото състояние. Като опитен пианист и музикален критик, абстрактната природа на музика е отразена в лириката и лекотата на неговите творби.
През 50-те години творческият подход на скулптора радикално се променя, когато той започна да използва тел за създаването на творбите си. Това ново направление повлиява дълбоко на кариерата на Мелоти като той фокусира творческата си енергия върху него до края на живота си.
Скулптурите от метал и тел запазват съответствието между основните принципи в творчеството на италианеца, но преразглеждат човешката фигура, изследвайки пропорциите.
Зад привидно безгрижните и интуитивни скулптури на Мелоти се крие дълбоката идея за изкуството като строго упражнение по ред и хармония, основано на здравите принципи на геометрията и музикалната структура. Той изобразява животни и хора, съчетавайки математическите с фигуративните и символическите принципи.
През 70-те и 80-те години Мелоти създава свободностоящи скулптури от месинг и бронз с открита препратка към музиката като напр. „Теми и вариации“ и „Павана за мъртвото момиченце“, вдъхвновена от едноименната композиция за пиано на Морис Равел от 1899 г.
