Мексиканско розово

Мексиканско розово: не просто цвят

В Мексико розовото или „rosa mexicano“ не е просто цвят, а културен и архитектурен символ.  То не е само декоративен избор, а част от визуалната идентичност на Мексико, която оформя цели градски пейзажи, модерни архитектурни практики и начина, по който хората възприемат пространството.

Хотел „Laiva Plaza“

Две са монументалните фигури от мексиканската творческа сцена, които превръщат розовото в символ на родината си: модният дизайнер, художник, илюстратор, карикатурист и писател Рамон Валдиосера и архитектът и урбанист Луис Бараган.  Налагането на цвета започва в средата на миналия век.

Рамон Валдиосера

През  1949 г. по време на модно ревю в престижния хотел „Уолдорф Астория“ в Ню Йорк, Валдиосера представя колекция, в която доминира ярък, наситен нюанс на розовото, вдъхновен от цветовете на растението бугенвилея и традиционните мексикански занаяти. Когато чуждестранните журналисти питат „бащата на мексиканската мода“ за произхода на цвета, той обяснява, че този цвят е част от самата идентичност на Мексико. Тогава американската преса пише за цвета като го нарича „мексиканско розово“. Терминът съществува и до днес.

Casa Gilardi1
Къща „Хиларди“
Дом със студио „Луис Бараган“

Горе-долу по същото време легендарният модернистки архитект Луис Бараган започва да експериментира с розовото, а през 1947 г. се появява емблематичния му дом със студио „Луис Бараган“.

Дом със студио „Луис Бараган“

За разлика от европейските модернисти като Льо Корбюзие, които залагат предимно на бялото и сивото, Бараган твърди, че архитектурата трябва да носи емоция, духовност и топлина. В сътрудничество с мексиканския художник Хесус „Чучо“ Рейес Ферейра, той започва да изследва традиционните за мексиканската култура багри.

Casa e studio Baragan
Ранчо „Сан Кристобал“
Baragan
Ранчо „Сан Кристобал“

Сред най-известните проекти на Луис Бараган където розовото доминира са конното ранчо „Сан Кристобал“ (1968) в покрайнините на Мексико Сити и къща „Хиларди“ (1976). Ранчото е известно със своите огромни, драматични розови стени, които служат за фон на басейн за коне. Геометрията и розовият цвят тук създават сюрреалистичен пейзаж, превърнал се в икона на минимализма.

Ранчо „Сан Кристобал“

Къща „Хиларди“ пък е последната изцяло завършена къща от Бараган. Тя е построена около старо дърво жакаранда. Нейната фасада и вътрешният й двор са решени в впечатляващо ярко розово, което контрастира по магически начин с лилавите цветове на жакарандата и наситено сините и жълти акценти в интериора.

Хотел „Laiva Plaza“
Къша "Кики", Мексико Сити

Днес мексиканското розово се използва от ново поколение архитекти като RA!, които го прилагат в градски контекст — например хотел „Laiva Plaza“ в Сан Хосе дел Кабо. Фасадата е розово-лилава, вдъхновена от традиционното изкуство с перфорирана хартия и мексиканските занаяти. Цветът в този хотел е третиран като израз на културна идентичност, а не като декоративен жест. Архитекти като César Béjar използват розовото в монохромни фасади, за да създадат контраст в градската среда — например „Къщата на трите реки“ (Casa en Tres Ríos), където розовият обем „разчупва“ улицата и променя светлината в интериора.

Casa tres rios1
"Къщата на трите реки"

Розовотo е част от визуалния език на мексиканските градове. То може да бъде видяно както по фасадите на колониални къщи, така и като елемент от модерни бетонни обеми, градски хотели и обществени пространства в градове като Мерида, Гуанахуато, Мексико Сити и много други.

74835207c77124eaeeb5e594dc8da256
807938379_28499383346368637_9114114068137185944_n

Розовото работи добре в мексиканския климат: силното слънце на висока надморска височина прави цвета по-дълбок, наситен и жив, а матовите мазилки го превръщат в „масив от светлина“, както споделя Луис Бараган.

"Къщата на трите реки"

Мексиканското розово, обаче, не може да бъде определено като модерна прищявка. Още по времето на маите и ацтеките храмовете са били ярко боядисани, т.е. цветът е част от древна традиция и присъства в текстила, фолклора, изкуството и архитектурата от векове.