Лидия Делекторская – руската муза и опора на Анри Матис
На една от десетките картини, които Анри Матис рисува с образа на Лидия Делекторская, световноизвестният френски художник пише: „На Лидия, която няма крила, но със сигурност ги заслужава. Нежност и доброта. В знак на уважение!“
Връзката му с младата рускиня е много повече от просто биографична история. Тя е роман за вдъхновение, преданост и саможертва. Матис рисува портрети на Лидия, виждайки в нея „глътка въздух“ и източник на вдъхновение. Въпреки напрежението със съпругата му Амели и децата, Лидия остава Анри Матис до края на живота му – особено в трудните години на войната и болестта на художника, проявявайки невероятна преданост и издръжливост, като се грижи непрестанно за него.
Лидия Делекторская не е просто „секретарка“ или „муза“ – тя е човек, който превръща съдбата си от трагедия в смисъл. В лицето на Матис тя намира не само работа, но и призвание: да бъде неговата опора, неговият „светъл поглед“ в последните две десетилетия от живота му. Тя носи в себе си сибирска твърдост и женска нежност, които се превръщат в спасителна комбинация за един стареещ гений, останал без сили, но жаден за творчество.
Но коя е Лидия Делекторская и как се превръща в муза на Матис? Лидия е родена през 1910 г. в Томск, преживява тежко детство – на тринадесет остава сираче и е отведена от леля си в Харбин. На 19 години заминава за Франция със „нансеновски“ паспорт, но скоро остава сама и без средства. За да оцелее, позира на художници и участва в танцови маратони.
През есента на 1932 г. съдбата я отвежда в ателието на Анри Матис, който работи над монументалната поръчка „Танц“ за Алберт Барнс. В началото Матис не е особено впечатлен от сдържаната славянска красота на Лидия, докато един ден не я моли да застане на място и да не мърда – тогава за първи път се вглежда в нея и вижда нещо, което го заставя веднага да взема четката и да започне да рисува портрет на синеокото момиче.
Скромната и трудолюбива Лидия бързо печели доверието на семейството и остава като помощница и по-късно като неизменна част от живота на художника. Матис се нуждаел от нея: тя помагала на художника, докато той работел, изрязвайки шаблони от рисуван картон, местейки композиции, готвейки, вършейки поръчки, плащайки сметки и управлявайки делата му.
Това, че Лидия заема все по-важно място в живота на художника влошава отношенията му с неговата съпруга Амели, която в крайна сметка го напуска. „Госпожата искаше да си тръгна, не от женска ревност, а защото се занимавах с всички дела и заемах твърде голямо място в дома им“, спомня си Лидия.
От 1933 г. тя живее в дома на Матис и в продължение на 22 години е неговата муза, секретарка, икономка и най-близък човек.
След смъртта на Матис през 1954 г. Делекторска напуска дома му незабавно, вземайки само личните си вещи. Тя избира да дари събраната си значителна колекция от негови творби на Русия (за да я обезпечи финансово той и подарява всяка година по две свои картини, знаейки че цената им непрекъснато ще расте), да живее скромно и да пази тишина около личния си живот.
Лидия дарява над 200 произведения на Матис на Ермитажа и Пушкинския музей, настоявайки за пълна анонимност. Животът ѝ остава скромен и самотен – малка квартира в Париж, обществен транспорт, няколко костюма.
В годините след смъртта на Матис Лидия Делекторская се превръща в най-авторитетния експерт по неговото творчество.
През 1998 г., на 87 години, тя сама слага край на живота си, „защото смъртта не идва“. Урната с праха ѝ е положена в Павловск край Санкт Петербург с надпис: „Лидия Делекторска. Муза. Приятел. Секретар на Анри Матис.“
