Албер Фер: „Моят бог беше Бергман“
През 2017 г. френският физик Албер Фер получава заедно с германския физик Петер Грюнберг Нобелова награда за физика за откриването на „гигантското магнитосъпротивление“ – постижение, довело до радикално намаляване на харддисковете в компютрите, музикалните плейъри и други цифрови устройства. По време на речта си в Стокхолм обаче Фер не говори толкова за физика, колкото за едно друго нещо, оказало голямо влияние върху бъдещото му развитие и това е киното и по-специално легендарния шведски режисьор Ингмар Бергман. Ето какво казва Албер Фер в своята реч:
„За Петер Грюнберг и за мен е голяма чест да приемем Нобеловата награда. Изразяваме нашата благодарност на Кралската академия на науките и Нобеловата фондация. Искаме също така да отбележим изключителния принос към нашата работа на много брилянтни колеги. Благодаря на моите колеги, особено и директно на тези, които са на това събитие днес, благодаря и на моите първи учители по физика, баща ми, който беше много проницателен физик, Жак Фридел и Иън Кембъл, моите преподаватели по времето на моята докторантура и, не на последно място, благодаря на партньора за всичко в живота ми, Мари-Жозе, моята съпруга.
Искам също така да ви разкажа как един друг човек, от Швеция, със сигурност изигра важна роля за моето ориентиране. Когато бях в университета, харесвах физиката, но харесвах и изкуствата, бях добър фотограф, харесвах киното, пишех и заснех филм. Основното ми вдъхновение беше Ингмар Бергман, моят бог беше Бергман. Спомням си как се опитвах да представя чувствата, които исках да изразя, чрез черно-бели снимки в близък план и бавно панорамиране, вдъхновен от първите филми на Бергман „Летни игри“ (1951), „Лято с Моника“ (1953), „Поляната с дивите ягоди“ (1957). Но когато видях филма си, той изобщо не показваше това, което исках да изразя, и осъзнах, че, за съжаление, бях на светлинни години от това, което бях видял във филмите на Бергман.
Но можех да си спомня, че имах известни умения по физика, започнах докторантура и открих, че изследването също може да бъде много творческа работа. Откриването на нови и красиви пейзажи в областта на знанието също беше очарователно и това ме доведе до тук днес, отчасти благодарение на недостъпността на гения на Ингмар Бергман.
По пътя си открих красотата на науките. Удивително е за един изследовател да види как продуктът на неговите идеи, на чисто абстрактни конструкции с електрони и спинове, се превръща в конкретна реалност на ежедневния живот. За Питър и мен е удивително да осъзнаем, че някои от нашите идеи са довели до приложения, които използваме всеки ден в нашия компютър, нещо, което също е полезно за много хора. Разбира се, не сме били сами в това приключение. Спинтрониката се превърна в плодотворно поле за изследване благодарение на приноса на една много активна международна общност и ние сме много доволни да потвърдим този колективен принос към работата, която днес бива призната.“
Албер Фер е роден през 1938 г. в Каркасон, Франция в семейство на университетски преподавател по физика и гимназиална учителка по икономика. През първите години от живота му семейството живее в Тулуза. Когато Втората световна война избухва, баща му е мобилизиран, а по-късно попада в плен. Албер и брат му Андре са изпратени да живеят при баба си и дядо си в южна Франция, където остават до края на войната. След като тя приключва семейството се завръща в Тулуза, където бащата на Албер става професор по физика. Неговият стремеж към интелектуална прецизност повлиява силно на малкия Албер и към бъдещия му подход към математиката и физиката. В гимназията бъдещият физик проявява и особено силен интерес към изкуствата и най-вече фотографията и киното. По-късно Фер завършва докторантури в Парижкия университет и университета в Гренобъл, както и в университета „Париж- юг“, където от 1965 г. е и преподавател.
Откритието на Албер Фер и Петер Грюнберг от 1988 г. предизвиква технологична революция. Благодарение на него информацията, съхранена по магнитен път върху компютърния хард диск, може да бъде преобразувана в електрически сигнали, които компютърът чете. А по думите на Шведската академия „Ipod и MP3 нямаше да съществуват“ без това откритие.
