„Зад тези врати земята стене“ – Саласпилския мемориален комплекс
„Саласпилс“ (известен и като „Куртенгоф“) е концентрационен лагер, създаден по времето на Втората световна война на територията на окупирана от нацистка Германия Латвия. Лагерът се намирал на около 20 километра югоизточно от Рига, точно до градчето Саласпилс. Зловещото място просъществува от октомври 1941 г. до края на 1944 г.
Най-печална слава на лагера носи факта, че там е имало малолетни затворници, които били използвани за донори на кръв за ранени германски войници, в резултат на което децата бързо умирали.
В началото лагерът е създаден за депортирани от Германия евреи, пристигащи в Латвия за селекция и по-късно унищожаване. Именно те започват да строят лагера през октомври 1941 г. От пристигащите от чужбина евреи само трудоспособните били изпращани в Саласпилс. Много от тях умират от глад или от непосилния труд. По-късно латвийски евреи също са изпращани в Саласпилс.
Но в крайна сметка, евреите в концлагера представлявали малцинство там. В последвалите месеци и години там са изпращани съветски и латвийски военнопленници. Смята се, че в Саласпилс са убити около 100 000 души, 12 000 от които деца.
Днес на мястото на някогашния концлагер се издига Саласпилският мемориален комплекс – едно от върховите постижения на монументализма от времето на Съветския съюз и част от културното наследство на Латвия. Той е създаден след конкурс като работата по него започва през 1961 г. и завършва през 1967 г. Общата площ на комплекса е 25 хектара.
Първото, което се открива пред посетителите на мемориалния комплекс, е масивна асиметрична бетонна стена с дължина 100 м и височина 12 м и с тесен, изрязан вход, над който е изписано „Зад тези врати земята стене“ – цитат от стихотворение на Южен Веверис, който бил затворник в Саласпилс. Това е „вратата“ между живота и смъртта. След като я преминат пред посетителите се открива голямо поле, заобиколено от борове и брезова гора. На полето са разположени седем фигури, излети от груб бетон. Всяко от тези фигури е алегория, в която авторите влагат образа на мъчениците в лагера. И всяка от тях има своето име: „Несломим“, „Унижената“, „Протест“, „Клетва“, „Рот-фронт“, „Солидарност“, „Майка“.
Фигурите са ъгловати и грубовати заради текстурата на материала. Разположени са направо на земята, без никакъв постамент. Пропорциите им са идеални. Общият им изглед е толкова емоционален, че е невъзможно някой да остане равнодушен гледайки вкамененото страдание
Около скулптурните композиции преминава кръгова пътека, известна като „Пътят на страданието“. От външната й страна са се намирали някогашните затворнически бараки (за възрастни и за деца), които нацистите изгарят и на мястото на които днес има стилизирани бетонни блокове. Там посетителите могат да поставят цветя. Детски играчки пък са положени на мястото където са били детските бараки. Под траурни плочи има земя, събрана от 23 подобни лагери, съществували на територията на Латвия в годините на немската окупация.
Докато се разхождат из мемориала, посетителите са съпроводени от почукването на електронен метроном, биещ в ритъма на сърцето.
