Осем култови класики на Киномания 2022
Киномания 2022 наближава. Разровихме се в програмата на тазгодишното издание и видяхме, че има една забележителна селекция от стари филмови класики, към която е просто задължително да насочим вашето внимание.
В нея са включени абсолютни класики на френското, италианското, испанското и американското кино. Ще можем да видим творби на титаните Франсоа Трюфо, Луис Бунюел, Еторе Скола, Пиер Паоло Пазолини, Джон Хюстън, Джон Касаветис, Ерик Ромер, както и да се насладим на великолепната актьорска игра на Ричард Бъртън, Джуди Гарланд, Жан-Луи Трентинян, Фани Ардан, Бърт Ланкастър, Фернандо Рей, Ана Карина, Ава Гарднър, Виторио Гасман и др.
За по-възрастните и запознати с кинокласиките зрители, излъчването на филмите в рамките на Киномания е възможност да ги видят на голям екран, а за по-младите – това е шанс да се запознаят с творчеството на големите майстори в света на киното.
Кои са неостаряващите филми, които ще можем да гледаме на Киномания 2022?
„Дискретният чар на буржоазията“ (1972) – реж. Луис Бунюел, с участието на Фернандо Рей. Един от шедьоврите на испанския режисьор, филмът е сюрреалистична черна комедия, разказваща за група приятели от висшата класа, които се опитват да си организират вечеря заедно, но се сблъскват със серия от крайно необичайни случки, които спъват предвиденото радостно провеждане на мероприятието. В този филм – смесица от комедия, сънища, действителност, критика на ненаситността на буржоазията и осмиване на абсурдността на буржоазното общество – може да се види почти всичко, което вълнува Луис Бунюел.
„Веднъж да дойде неделя“(1983) – реж. Франсоа Трюфо с участието на Фани Ардан и Жан- Луи Трентинян. За разлика от други продукции в стил film noir, тук главната роля е поверена на жена, или по-точно на Фани Ардан, която изпълнява ролята на секретарката Барбара Бекер, заела се да защити своя шеф, заподозрян в убийството на жена си и на нейния любовник. Чернобялата лента е последната творба на Трюфо. В нея той отдава почит на холивудските полицейски комедии и най-вече на своя духовен учител Алфред Хичкок.
„Едно дете чака“ (1963) – реж. Джон Касаветис с участието на Бърт Ланкастър, Джуди Гарланд и Джина Роуландс. Това е един от първите филми, занимаващи се с темата за съдбата на умствено изостаналите деца, видяна през очите на новата учителка по музика Джийн Хансен (Джуди Гарланд). Тя взема много присърце историята на 12-годишния Ройбен, който е изоставен от семейството си в институцията за деца с умствени проблеми, тъй като баща му не може да приеме състоянието на сина си и иска да забрави за съществуването на момчето. Въпреки съветите на директора на институцията (Бърт Ланкастър) Джийн да не се обвързва прекалено много с детето и неговата история, учителката е твърдо решена да убеди поне майката на Ройбен да дойда да го види в някой от приемните дни, когато той тъжен и саможив чака своите родители. Филмът, сниман в частично документален стил, е изключително емоционален и въздействащ.
„Моята нощ при Мод“ (1969) – реж. Ерик Ромер, с участието на Жан-Луи Трентинян. Един шедьовър на френското кино, в който се смесват елегантност, интелигентност, великолепна актьорска игра и операторско майсторство в чернобяло на фона на коледен и заснежен Клермон Феран. Историята е проста – младият инженер /Жан-Луи Трентинян/ забелязва по време на литургията млада руса жена и решава, че тя ще му стане съпруга. По-късно среща свой стар приятел, който го води на вечеря при друга жена, с която инженерът ще развие също силна връзка. Един мъж и две жени. В този филм се говори много – протагонистите се отдават на дълги философски дискусии за любовта, за живота, за човешките принципи, за математика, за религията.
„Нощта на игуаната“ (1964) – реж. Джон Хюстън, с участието на Ричард Бъртън, Ава Гарднър, Дебора Кер. Великолепна филмова адаптация на прекрасната едноименна пиеса на Тенеси Уилямс. Свещеникът Шанън е отлъчен (според него временно) от църквата заради алкохолизъм и преживява работейки като екскурзовод в Мексико. Докато провежда поредния тур с група учителки, младата Шарлът не спира да прави опити да го съблазни, а водачката на групата Джудит Фелоус – да го подозира, че се опитва да се възползва от Шарлът. Когато я заварват в стаята му, за г-жа Фелоус чашата прелива и тя иска да се отърве от Шанън. Преди това обаче те трябва да се настанят някъде да нощуват и алкохолизираният свещеник ги води в стар и безлюден хотел, държан от съблазнителната Максин (Ава Гарднър), която е влюбена в Шанън. Той пък от своя страна се увлича по старата мома Хана (Дебора Кер), която също се озовава в хотела за нощувка там.
Филмът е драма, с множество комедийни нотки, за състоянието на човека, за самотата и нуждата от любов, за приемането на неуспехите и продължаването напред.
Не можем да не споменем, че освен остроумните диалози, има и още една причина филмът задължително да бъде гледан и това е Ричард Бъртън, който е просто неотразим в ролята на обезверения и потънал в самосъжаление свещеник Шанън.
„Особняците“ (1964) – реж. Жан-Люк Годар, с участието на Ана Карина, Клод Брасьор и Сами Фрей. Двама отегчени до смърт студенти Артюр и Франц прекарват времето си като гледат евтини филми и сериали и мечтаят да бъдат бандити. В същото време и двамата се стремят към вниманието на състудентката им Одил, която работи като домашна помощница на възрастна дама срещу безплатна квартира. Тя наивно им споделя за вилата на дамата, където е скрита огромна сума пари. Младежите веднага започват да кроят детайлите по обира. Заформя се един любовен триъгълник от особняци, които за кратко създават силна връзка, но след това нещата не се развиват според предвиденото. Във филма има множество препратки към Чарли Чаплин, Артюр Рембо, Джек Лондон, Едгар Алън По, към филми като напр. „Шербурските чадъри“, както и неминуемото ангажиране с такива теми като младостта, сексуалното напрежение, Париж.
„Семейството“ (1987) – реж. Еторе Скола, с участието на Виторио Гасман, Фани Ардан, Стефания Сандрели, Филип Ноаре, Серджо Кастелито. Филмът на легендарния италиански режисьор е хроника на живота на едно италианско семейство от Рим. Портретът на три поколения е представен през спомените на пенсионера Карло, чийто живот зрителят също проследява – от кръщенето му като малък, през влюбването му в една жена, сватбата му със сестра й (което разбира се оказва голямо влияние върху живота му) до празненството по случай 80- годишнината му. Филмът изследва влиянието на политическите и социалните промени върху неговото семейство, кризисните моменти, редуващи се с мигове на щастие и спокойствие, драмата на един любовен триъгълник
„Теорема“ (1968) – реж. Пиер Паоло Пазолини. Един непознат мъж, приличащ на ангел, пристига в дома на богато семейство. Много бързо, само за няколко дни, той механично и методично успява да съблазни прислужницата и всеки член на семейството. След което си заминава, оставяйки преобърнат живота на всички в този дом. Кой е мъжът? Бог? Самият дявол? Филмът на Пазолини, също като „Дискретния чар на буржоазията“ на Луис Бунюел, е критика на буржоазията и буржоазния начин на живот, но докато Бунюел набляга на жестокото им осмиване, творбата на Пазолини се занимава повече със скрития вътрешен свят на героите, с тайни, които са скрили дори от самите себе си, притиснати от социалните догми и робуването на имиджа. Изключително оскъден на диалози, „Теорема“ е много необичаен, мистериозен и изпълнен със символизъм филм, който, когато излиза преди 54 години, предизвиква полярни мнения както в обществото, така и сред критиците.
: : : : :
Класическите бисери в програмата на Киномания (17 ноември – 4 декември) можете да гледате в кината Люмиер, Одеон, Дом на Киното, както и във Френския институт в София. Пълната програма на Киномания можете да видите тук: https://www.kinomania.bg/bg_BG/programa.html.
Вижте още
21 кино класики с юбилей през 2023 г. – част 2
Измина още една година в света на киното. Произведоха с
