Кои са те? Скритите герои на Мишел Леман
Героите на Мишел Леман не гледат зрителя. Те почти винаги са обърнати с гръб към него, улисани в своите мисли, бързащи за някъде или просто заети с всекидневните си занимания. Въпреки че те сякаш не забелязват зрителя, той от своя страна е някак привлечен от тяхната анонимност, от моментното им състояние, от историята им, на която би могъл да даде собствена интерпретация.
Леман разполага своите герои в нещо, което тя нарича „пейзаж на съзнанието“ – зрителят остава с впечатлението, че нейните герои не му разказват своята история и той неизбежно започва да я съчинява в съзнанието си.
Мишел Леман е самоука швейцарска художничка. Въпреки че е родена в Швейцария, Мишел прекарва по-голяма част от живота си в Испания като вече над 30 години живее в Михас, Малага. След като пристига в Испания Леман отваря галерия, в която местните артисти да могат да представят творчеството си.
Въпреки че тя самата тогава още не е художничка, докато е в галерията, за да минава времето по-бързо, тя прави опити да рисува с молив. Всичко започва със скицирането на облечена в черно възрастна жена, която минава всеки ден покрай галерията. Мишел я забелязва и започва да я скицира, но жената се движи твърде бързо, за да успее Мишел да улови чертите й. Така тя в крайна сметка рисува възрастната жена в гръб. И поставя началото на свой стил в рисуването, изпълнен с минимализъм и загадъчност.
Когато се замисля дали да не се запише да учи изобразително изкуство, един професор от Кордоба й казва, че по-добре да не го прави и да запази своя си стил. Мишел решава да се вслуша в съвета му и продължава да следва собствения си път.
След като местен художник вижда първата картина на Леман, той веднага поръчва да я рамкират, въпреки протестите на Мишел. Скоро на организирана местна изложба на нейни картини, всички те са продадени.
Мишел Леман рисува предимно с маслени бои, а за развитието си като художник е благодарна на местните художници в Михас, които са й „отворили очите“ и от които е получила вдъхновение и насоки.
Мишел рисува бавно, като се възползва от цялото време, което има, за да изобрази най-дълбоките чувства на своите герои – самота, любов, тишина, приятелство, надежда.
От 1981 г. Мишел излага редовно свои картини в Испания, Нидерландия и Швейцария, като постоянни експозиции на нейното творчество има в Барселона, Гранада, Михас и Великобритания.
Вижте още
„Отворената ръка“: проектът-мечта на Льо Корбюзие
Паметникът „Отворената ръка“ е символична скулптура,
Уинстън Чърчил: картините на един министър-председател
„Щастливи са художниците, защото те няма да бъдат само
