Коулун: историята на едно от най-населените места на земята
Крепостният град Коулун, известен още като „Градът на мрака“ възниква като китайски военен лагер през 12 век по време на управлението на династия Сун. Първоначално служи за контрол над намиращите се в близост солни мини.
В продължение на векове там почти нищо не се променя. И така е до 1989 г., когато Хонконг e отдаден за ползване на Великобритания. Коулун, който се намира точно на границата, остава под китайско влияние. Правителството обаче не се заема с това да развие мястото. И през годините то се превръща в лабиринт от тесни улички и многоетажни сгради, построени без планиране или разрешение.
През 30-те години на миналия век Коулун вече е под контрола на брутални мафиотски групировки (триадите) и се превръща в епицентър на нелегална, престъпна дейност: проституция, наркотици, хазарт.
Въпреки своята неголяма площ, общо 2.6 хектара (26 000 кв.м), Коулун се превръща в един от най-гъсто населените райони на Земята. Хората буквално живеят един върху друг: все пак на тази площ живеят около 35 000, а според някои дори 50 0000 човека. Населението на Коулун нараства особено много след края на японската окупация на Хонконг по време на Втората световна война, като към мястото се стичат основно бежанци от подновената Китайска гражданска война (1945-1949).
През 60-те години в Коулун тече интензивно строителство като нови модулни структури се изграждат върху съществуващите стари. Броят на сградите нараства до 300. Градът достига максималния си размер през 70-те и 80-те години, когато е наложено ограничение в строителството, т.е. не можело да са повече от 13-14 етажа, за да не се пречи на полетите от летище Кай Так.
За да се съберат повече хора, обикновено сградите се строят с апартаменти, чиято площ е около 23 кв. м., а на покривите е пълно с антени, простири, водни резервоари, даже и боклуци. Но покривите се превръщат и във важно социално място, където хората се събират да си поговорят и да си починат. Сред другите проблеми на Коулун са звуковото замърсяване от летището, наличието на само осем водопровода за целия анклав, уличките с ширина от по 1-2 метра, липсата на улично осветление, а и на слънчева светлина, достигаща до най-ниските етажи.
Жителите на Коулун живеят в свой собствен малък свят. В града се появяват фабрики, по-инициативните развиват успешни малки бизнеси. Появяват се социални и благотворителни групи, търсещи начини да подобрят живота в града-гето.
Дълго време властите си затварят очите за случващото се там. През 1993 г., след връщането „де юре“ на анклава от Китай на Великобритания, е взето решение градът-крепост да бъде разрушен. Срутването му отнема около година. На негово място през 1995 г. е създаден парк, станал символ на прехода към нов етап в развитието на Хонконг. Някои исторически артефакти от крепостния град са запазени като напр. старинната административна сграда „yamen” и останки от южната порта на града.
Коулун, намира място и в кино изкуството, като много, основно хонконгски, филми са снимани в него. Крепостният град е използван и като сцена на боен турнир във филма „Кървав спорт“ (1988) с Жан-Клод Ван Дам. А през 1993 г. част от филма „Криминална история“ с Джеки Чан е заснет в по това време вече изоставения град, като са заснети реални експлозии на сгради, тъй като по това време се случва разрушаването на Коулун. Смята се и, че сценографията на „Блейд Рънър“ (1982) на Ридли Скот също е вдъхновена от уникалния по своему град.
