Изабел Юпер – една легенда на 70!
Днес юбилей празнува желязната лейди на френското кино Изабел Юпер. Над 40 години тя възхищава, смайва и провокира зрителите със своите противоречиви героини – ту крехки и беззащитни, ту студени и жестоки. Юпер така добре се въплъщава в ролите си, че често й приписват качествата или недостатъците на нейните героини. Самата актриса почти не реагира на епитетите, като нито ги потвърждава, нито ги оспорва. Извън киното и в разговори, които не се отнасят до него, тя предпочита да пази мълчание.
Изабел Юпер е родена на 16 март 1953 г. в Париж в семейство на предприемач и учителка по английски. Семейство Юпер обичали пътуванията и посещенията на театри, кина, музеи и изложби. Малката Изабел обаче не проявявала особен интерес нито към театъра, нито към киното. Мечтаела да стане медицинска сестра или фигуристка. Като студентка изучава руски език във Версайската консерватория, която не завършва. Следвайки съветите на майка си, се записва в Националната консерватория за драматично изкуство и се отдава на театъра.
Първият голям филм, в който участва, макар и не в главната роля, е шедьовърът на Клод Соте „Сезар и Розали“ (1972) с Ив Монтан, Роми Шнайдер и Сами Фрей. Друга запомняща се роля от най-ранните й години е в скандалния филм на Бертран Блие „Палавниците“ („Les Valseuses” -1974) редом с Жерар Депардийо, Патрик Дьовер и Жана Моро.
В края на седемдесетте се състои знаковата й среща с режисьора Клод Шаброл, с когото Юпер прави седем филма. Всеки от тях печели някаква международна награда. За ролята си във „Виолет Нозиер“(1978), Изабел Юпер взема приза за най-добра актриса на фестивала в Кан. Точно 10 години по-късно, през 1988 г., тя получава наградата за най-добра актриса на фестивала във Венеция за ролята си в драмата „Женска история“ (1988). Последната си роля под режисурата на Шаброл, Юпер изиграва във филма „Пиянството на властта“ (2006).
Почти 30 години сътрудничество с френския майстор режисьор оставят у актрисата ярки емоционални преживявания. Тя сравнява работата с него с усещането да си в просторна клетка – усещаш, че можеш да полетиш, но в същото време не можеш да напуснеш клетката.
През 80-те години Изабел Юпер работи с Жан-Люк Годар, Марко Ферери, Бертран Блие, Морис Пиала, Жозиан Баласко, Даян Кюри. В този период тя старателно подбира филмите си, за да избегне наложилия се образ на актриса за авторско психологическо кино.
Сред най-известните филми на Юпер са „Плетачката на дантели“ (1977), който й носи международна известност, „Пианистката“(2001), „Виолет Нозиер“(1978), „Мадам Бовари“(1991), „Церемонията“(1995), „Дамата с камелиите“(1988), „Тя“(2016), „Осем жени“(2002), „Лулу“ (1980), „Безупречна репутация“ (1981), „Раздялата“ (1994).
Въпреки непрекъснатата си заетост в театъра и киното, Изабел Юпер успява да роди три деца и да запази семейството си от любопитните погледи на папараците. А на всички журналистически въпроси, отнасящи се до личния й живот, актрисата или отговаря сдържано и уклончиво, или красноречиво мълчи.
Изабел Юпер е номинирана рекордните 16 пъти за наградите „Сезар“, като печели 2 от тях, нещо с което не може да се похвали никоя друга актриса. Юпер е носителка на още множество награди, сред които „БАФТА“, „Златен глобус“, две награди за най-добра актриса на Европейските филмови награди, две от филмовия фестивал в Кан и др.
