Eлиза Леонида Замфиреску – „Невъзможно е да не е възможно“
„Невъзможно е да не е възможно“ – това е принципът, от който се води румънката Елиза Леонида Замфиреску, една от първите жени в света, получили диплома за инженер.
Елиза е родена на 10 ноември 1887 г. в многодетно семейство на интелектуалци. Има 10 братя и сестри. Интересен факт е, че всичките й братя имат забележителни кариери, като най-известен от тях е Георге Леонида, който е скулптор и печели световна популярност с изсичането на лицето на Исус Христос от познатата на всички статуя на върха на хълма Корковадо в Рио де Жанейро.
Майката на Елиза е дъщеря на инженер. Когато Елиза решава също да стане инженер, тя среща подкрепата на семейството си, но не и тази на образователните среди. По това време е почти немислимо жена да работи в научната сфера и когато подава документи за Букурещкото училище за мостове и пътища, кандидатурата й е отхвърлена. Това обаче по никакъв начин не спира целеустремената Елиза, която през 1909 г. е приета в Кралската техническа академия в Берлин (днес „Технически университет – Берлин“).
Тя е първата студентка в учебното заведение – специалността й е гражданско строителство. В университета Елиза отново се сблъсква с доминиращите предразсъдъци. Според декана на факултета например има три неща, с които жената трябва да се занимава („трите К“ – Kinder, Kirche, Kuche /деца, църква, кухня/) и следователно на Елиза изобщо не й е мястото в този университет. В началото той напълно я отбягва и сякаш не забелязва присъствието й. Но с търпение, усърдие и сила на духа, тя постепенно успява да го спечели и когато през 1912 г. той й връчва дипломата за инженер, я определя като „най-упоритата сред най-усърдните“.
След завършването на университета Елиза Замфиреску се връща в родината си и започва работа като асистент в румънския геологически институт.
По време на Първата световна война тя се присъединява към Червения кръст и управлява болница в малкото градче Мерешешти, намиращо се на около 40 км от Вранча. През тази болница минават хиляди ранени от боевете между германската и румънската армии.
След края на войната Замфиреску се завръща в геологическия институт, където въвежда много нови техники и прави важни изследвания, свързани с подземните ресурси и находища на Румъния. Участва също в множество симпозиуми, конгреси и изследователски мисии в цялата страна. Издава важни монографии.
Освен в геологическия институт Елиза Леонида Замфиреску работи и като преподавател по физика и химия в Училището по електроинженерство и механика в Букурещ. Тя е неуморна. Нейни студенти я намират често в лабораторията, където тя работи до късно вечер, готова винаги да предостави своята експертиза в областта на химическия състав на минералите, да препоръча подходящ метод за анализ или за оценка на резултатите от дадено изследване.
Въпреки че има право да се пенсионира на 52-годишна възраст, Замфиреску избира да откаже получаването на пенсия и да работи, като това продължава до 75-годишната й възраст. Умира в Букурещ на 86 години.
Елиза Леонида Замфиреску е сред почетните личности в румънския музей на геологията.
През 2018 г., по случай 131 години от рождението на румънската преподавателка и инженер, Гугъл я почита с дудъл.
