Мин-Куш: градът на хилядите птици
В една от най-драматичните планински местности в Централна Азия. сгушен на 2000 метра надморска височина в гънките на планината Тяншан в Киргизстан, Мин-Куш е призрачно свидетелство за съветската индустриална амбиция. Някога процъфтяващ уранодобивен град с 20 000 жители, днес в него живеят едва 3 000 души, което го прави един от най-ярките примери за упадък на постсъветската индустрия в Централна Азия.
Основан през 1953 г. като част от ядрената програма на СССР, Мин-Куш (което на киргизки език означава „хиляди птици“) е затворен град, който отсъства от повечето карти. Според местния фолклор районът е бил избран за добив, след като овчар открил странни светещи скали. Всъщност през 40-те години първоначални геоложки проучвания разкриват наличието на уран. По това време се появяват и първите временни постройки в района, а първите постоянни сгради са изградени през 1953 г.
Урановите мини на града доставят важни суровини за съветската ядрена програма, което осигурява на града стратегическо значение и щедро държавно финансиране. Градът инвестира в културната и социална инфраструктура и привлича все повече хора. Работниците се радват на по-високи заплати, по-добри жилища и привилегирован достъп до стоки – предимства, които някога превръщат Мин-Куш в едно от най-желаните места за живеене в Киргизстан.
Архитектурата на града следва типичното градско планиране в Съветския съюз, като са направени и някои специфични за планинския терен адаптации. В центъра му се издига дворецът на културата „Гомяк“ с класически колони, запазени стенописи, изобразяващи миньори и атомна енергия и театрална зала с 400 места.
Наред с двореца, в града има и съветски модернистични жилищни блокове, украсени с характерни мозайки, също посветени на миньорите и атомната енергия. В бившата сграда на минната администрация все още има малък музей, в който са изложени образци на минерали и минно оборудване. Пейзажът около Мин Куш е осеян с индустриални реликви: преработвателни предприятия,
Пейзажът около Мин Куш е осеян с индустриални реликви: преработвателни предприятия, входове на мини и уникална теснолинейка, по която някога е била транспортирана рудата през планините. Теснолинейката е построена през 50-те години на миналия век, разполага с мостове и тунели, считани за инженерни чудеса за времето си.
Разпадането на СССР през 1991 г. предизвиква упадък на Мин-Куш. Мините са затворени, а населението намалява, след като работниците започват да търсят възможности на други места. Въпреки това, за разлика от много други призрачни градове, Мин-Куш отказва да изчезне напълно. Останалите му жители се адаптират към живот, насочен предимно към животновъдство и дребномащабно земеделие.
През последните години интересът към Мин-Куш нараства от различни страни. Учени, занимаващи се с опазване на околната среда, наблюдават изоставените уранови находища, които продължават да будят безпокойство заради потенциалното замърсяване.
Градските изследователи и фотографите са привлечени от драматичната обстановка и добре запазената съветска архитектура. Някои туристически инициативи имат за цел да развият потенциала на района за пешеходни и културни обиколки, като се възползват от близостта му до девствени планински пейзажи.
Вижте още
„Eлектрическите феи“ на Мадагаскар
Днес ще ви разкажем за „електрическите феи“ на Мадага
Концептуалните творби на Ясухиро Сузуки
Радиоуправлявана лодка с формата на цип; мигащ часовни
